История на часовникарството

История на часовникарството

Часовникарството до ден днешен остава един от най-уважаваните занаяти в света...


Въпреки че не се появява час до средата на 14ти век, часовникари от всеки един кът на света, са успели да създадат множество гилдии и да разработят революционни техники, които се използват дори и днес. Но какво е нужно, за да станеш майстор занаятчия и променила ли се е ролята и работата на часовникарите в модерното общество?

Професията официално се заражда през 1554 година, когато бежанци хугеноти, бягайки от Франция, успяват да намерят нов дом в Женева, Швейцария. Популярно е вярването, че забраната за носене на бижута, наложена от Джон Калвин, е това което е помогнало за развитието на часовникарството, тъй като бижутерите са били принудени да намерят нов занаят. Отнели са само няколко години, преди часовникарството да процъфти, и не след дълго занаятчиите започнали да основават гилдии и започнали да се развиват и в други градове. Златната епоха на занаята се счита 19ти век, тъй като в този период в Швейцария са се произвеждали над 2 милиона часовника годишно. През студените, зимни вечери, швейцарските селяни прекарвали вечерите си сглобявайки части, което значително подпомагало за растежа на индустрията. Но през 1970 швейцарският пазар бавно започнала да умира, тъй като скъпите механични часовници били заменени от евтино произведени кварцови часовници в Япония. В днешно време, швейцарските часовници са все още високо почитани, но на тях се гледа главно като на луксозна стока и на символ за статус и класа.


В днешно време, поради технологическите развития и желанието за масова продукция, ролята на часовникарите значително се е променила. По-голямата част от часовниците днес се произвеждат във фабрики, което значи, че работата на майсторите се свежда да поправяне на продукти. Понякога им се налага да поправят стари, уникални часовници, което значи, че трябва да притежават необходимите технически и производствени умения. Занаятчии от Швейцария и други части на Европа обикновено притежават свои собствени работилници, но не работят независимо, а вместо това биват наети от големи компании. Например, ако някой иска да работи за Ролекс, той ще трябва да предостави сертификат от уважавано тренировъчно училище, трябва да бъде член на Американския институт за часовникари и трябва да има студио, което отговаря на стандартите за чистота на компанията, и да използва модерно оборудване.


В миналото, часовникарите е трябвало да чиракуват в продължение на 7 години и да се присъединят към гилдия, преди да имат възможността да създадат първия си часовник. В днешно време, те имат възможността или да изкарат някой от одобрените тренировъчни курсове, или да посетят училище, което има подходяща учебна програма. Въпреки че основно изучават модерни техники, студентите все още биват обучавани да работят със стари, традиционни модели. Времето, което отнема за изкарването на един курс, зависи индивидуално от страната. Например, в Дания обучението обикновено трае 4 години, но във Франция може да бъдат изкарани 3 дипломи, като за взимането на всяка една от тях са нужни по около 2 години. И все пак, не е нужно някой да притежава диплома, за да може да работи в индустрията. Някои фабрики наемат така наречените оператори, които биват обучавани като техници на място и им се позволява да работят върху изработването на някои малки компоненти.



Въпреки че живеем в ерата на масово изработени евтини стоки, все още съществуват часовникари, които поддържат занаята жив и строят часовници на ръка, създавайки истински произведения на изкуството. Джордж Даниълс, британски хоролог, беше един от тях и беше считан за най-добрия за времето си. Роден в Съндърланд през 1926, той е имал тежко детство и често му се е налагало да живее по улиците. Интересът му към часовникарството се е развил през 1944 с присъединяването му към Британската армия, къде често поправял часовниците на своите приятели. След като напуска армията през 1947 само с 50 паунда в джоба си, той решава да ги похарчи за закупуването на инструменти, което му помага да си намери работа поправяйки часовници в местна работилница. След повече от десетилетие, изкарано в изучаване на хорология във вечерно училище и денонощен труд, Даниълс най-накрая успява да отвори своя собствена работилници в сърцето на Лондон през 1960. Изработва първия си джобен часовник през 1968 година, като тогава се продава за 2 000 паунда. След смъртта му, часовникът бива закупен на търг в САЩ за 285 000 долара. По време на кариерата си, той изработва дузина часовници, но всичките били направени само за определени клиенти. Всеки един от тях бил уникална изработка, истинско произведение на изкуството, отнело над 2 500 часа, за да бъде изработено. Даниълс е бил брилянтен занаятчия, но това, което го прави известен е изобретението на коаксиалното бягство. През 1974, той създава механизъм, който елиминира нуждата да се добавя масло в бягството, тъй като оперира с много ниско триене, наречено радиално триене.


Дейността на модерния часовникар драстично се е променила през годините, отминали са дните на гилдиите и ръчно-изработените продукти. И все пак, въпреки че повечето компании разчитат на удобство и евтино изработени продукти, важно е да се знае, че изкуството за правене на часовници не е мъртво. Все още има хора, които уважават занаята и са склонни да платят за ръчното изработване на часовници. 



Тагове:

Напишете коментар